Да оценяваме за подобрения, не за отчетност

assessment-data-link

По статия на Javarro Russell & Ross Markle

Преди почти десетилетие ETS публикува серия от доклади, озаглавена “Култура на фактите”, която очерта редица промени в оценяванията във висшето образование. Днес ситуацията не е по-различна – колежи и университети по света продължават да се изправят пред нови предизвикателства в резултат на социални, технологични и научни влияния. За да ги адресира своевременно, ETS издаде нова серия доклади, озаглавена “Култура на фактите: продължение”, която описва настоящите проблеми и тенденции в оценяването и как те повлияват на нуждите на висшите учебни заведения, студентите и останалите стейкхолдъри.

Първият доклад, публикуван от Wiley, се фокусира върху преминаването от оценяването, базирано на отчетност, към оценяването, базирано на подобрения, което възникна последните 10-ина години и какво означава то за университетските общности. Докладът очертава промените, които са необходими, за да се гарантира, че оценяванията реално водят до подобрения в преподаването и ученето – и респективно, до по-високи резултати от наученото за студентите.

Повечето хора предполагат, че от студентите се очаква да развиват нови умения и знания, като критично мислене, по време на следването си. Въпреки това, за университетите си остава предизвикателство да демонстрират, че студентите наистина развиват тези умения. Повечето институции подхождат към оценяването с две основни цели: създаване на отчетност или търсене на подобрения. Оценяването в името на отчетността е типично за институции, които се опитват да облекчат административното напрежение от регионалните или националните агенции. Същевременно институциите, които търсят информация, с която да подобрят преподаването – дали в отделния курс, цяла учебна програма или на институционално ниво – разбират, че оценяването е много повече от събиране на данни и отчитане пред стейкхолдърите; оценяването е процес, не ред за отмятане.

Когато се провежда, за да бъде двигател на напредъка за студентите, оценяването насърчава по-голяма ангажираност от страна на преподавателския колектив. В допълнение то става по-информативно и има по-големи шансове да обогати ученето и преподаването. Парадигмата на оценяване, фокусирано върху напредък, включва заявяване на резултати от обучението, събиране на данни, анализиране и интерпретиране на резултатите, комуникиране на тези резултати със стейкхолдърите и използване на обратната връзка за определяне на бъдещи решения и подобряване на ученето. Подобен модел води до по-пълноценен процес на оценяване за институциите.

Докладът разглежда как тези разлики в употребата на оценяванията могат да имат много последствия за институциите. За да използват ефективно оценяванията, които да спомагат за напредъка, учебните заведения трябва да:

  • намерят начините да ангажират целия екип в процеса на оценяване;
  • поставят ясно целите и интересите на институцията и програмите;
  • разработят оценявания, които позволяват събирането на надеждна, валидна и достоверна информация, която да информира действия;
  • разпределят ресурсите, така че да насърчат ангажираност в процеса на оценяване; и
  • ангажират студентите в процеса, така че те да могат да използват сами резултатите, за да подобрят обучението си.

Ако институцията се фокусира над тези ключови аспекти, тя може да извлече максимума от вложените труд и усилия. В края на краищата целта на оценяването трябва да бъде подобряване на преподаването и ученето и тестовете трябва да предоставят фактите, необходими за планирането на тези подобрения.